facebook_popup_lng

By MAXCART
остава10 секунди Затвори

Защо не е добре да се използва транскрипция и превод?

Защо не е добре да се използва транскрипция и превод?

Транскрипция – какво представлява транскрипцията? Това е система от знаци, чиято цел е да се предаде звуковия състав на думата, за да се улесни изговарянето й. В действителност това е още една азбука, която особено в начален курс е напълно безполезна и следва да бъде абсолютно забранена, защото децата все още усвояват азбуката на родния си език, както и тази на чуждия език, който учат и вместо да им помогне, транскрипцията допълнително затруднява процеса на четене. При едно по-високо ниво на владеене на езика тя би била полезна дотолкова, че учащия сам може да провери в речник произношението на непозната дума, но пък от друга страна всички речници, както и различни приложения, програми и сайтове предлагат аудио произнасяне на думите и много по-лесно и полезно е да чуеш думата, отколкото да се мъчиш да прочетеш транскрипцията. Още повече, че фонетичните знаци в транскрипцията не винаги могат да предадат абсолютно точно звука на дадения език и ако звука, който трябва да произнесеш не съществува в родния ти език е много малко вероятно да успееш да го усетиш от транскрипцията.

Превод - Докато транскрипцията усложнява ученето на чужд език, то използването на превод в обучението е наистина объркващо и много вредно, освен ако не учиш за преводач. Основните недостатъци на ученето с превод са:


 

  1. Буквален превод – учениците имат склонност да превеждат буквално. В почти 100% от случаите преводът, който следва словореда на родния език е грешен или абсолютно неразбираем. Напоследък много родители се възмущават от това, че децата не превеждат на български думите, които учат, както те са правили навремето, а рисуват картинки или обясняват думата на английски. Ако този метод, по който сме учили преди беше правилен, сега нямаше да са толкова популярни курсовете за възрастни. Пример: „It’s raining cats and dogs!валят котки и кучета.


 

  1. Пречи да говориш гладко – ако си превеждаш, значи няма начин диалогът, който водиш да протече естествено и плавно, тъй като разговорът минава през цели 4 стъпки, за да се осъществи – първо чуваш изречението на чуждия език и го превеждаш на български, второ подреждаш си отговора на български, трето превеждаш го на английски и четвърто – изговаряш го. Представяте ли си колко много време и усилия отнема това? По време на целия този процес можеш да се притесниш, да ти убягнат думите, които търсиш и просто да блокираш. Това е основния проблем на повечето хора, които имат познания по чуждия език, но не могат да говорят. Огромен процент от хората казват „много по-лесно ми е да пиша, защото имам време да мисля.” Въпросът е защо ти се налага да мислиш толкова много докато говориш? Речта е най-естествения процес в ежедневието ни и трябва да се случва с лекота, трябва да можеш да общуваш на чуждия език както и на родния си – да мислиш директно на чуждия език, а не за един елементарен диалог да преведеш 100 неща.

  2. Не развива гъвкавост и адаптивност на мисълта – ученето на чужд език с превод води до това, че като си подредиш изречението на български, ти го подреждаш точно по начина, по който искаш да го кажеш. След това започваш да го превеждаш на английски и е почти задължително да не се сетиш за някоя от думите, което спира и блокира процеса на превеждане и съответно спира разговора, ти питаш някого „как беше еди кое си”, започваш да се суетиш и с това приключва всичко. Ученето на чужд език без превод развива гъвкавостта на мисълта и адаптивността ти и ако не се сещаш за някоя дума ти ще я обясниш в движение или ще я заместиш с друга дума, т.е. ще перефразираш това, което искаш да кажеш и няма да накъсваш мисълта и речта си.

  3. Естествено използване на езика – когато учиш без превод на български, ти усвояваш езика по възможно най-естествения начин, както си усвоил родния си език. Когато малките деца учат родния си език, ние не им преподаваме, да кажем думата „ябълка” с превод на някакъв друг език, а просто им показваме плода ябълка или картинка на ябълка, произнасяме думата „ябълка” и детето я запомня. Даваме му да опита вкуса й, да я пипне, да я усети. От този момент нататък детето вече е научило думата. Точно по този начин трябва да става и ученето на чужд език – естествено и без каквито и да било затормозяващи елементи като превод и транскрипция. И да, ще бъде трудно понякога, но нека не забравяме, че ученето на родния език също не е лесно и децата изпитват трудности както със словореда и времената, така и с изговарянето на някои думи като „възглавница” и „прахосмукачка”, например.

  4. Транслитерация – използването на превод от и на чуждия език, особено при начален курс, води до смесване и на двете азбуки. За деца, които учат по тази система е напълно нормално да напишат дума или изречение със смесени букви от латиница и кирилица, защото в ума им е създадена вече връзка между двете азбуки. Също така често срещан проблем е идеята, че ако напишеш българска дума с латински букви, то тя вече е станала английска дума. Затова изречения като „My favourite colour is rozovo”, като розово е написано с латински букви, са много често срещани.

Общо взето, ученето на чужд език с превод на родния, е като да пътуваш от Бургас до Варна и да минеш през София. Обикаляш излишно и в крайна сметка закъсняваш или се изгубваш и изобщо не пристигаш.