Кратко и ясно – НЕ!
Ще повторим клишето, че никога не е късно човек да започне да учи нещо ново, било то език, самба, бродиране, автомеханика или парашутизъм. Общото във всеки един случай е желанието – който иска, може. Дали ще е лесно да учиш в зряла възраст? Не е много вероятно. И то не защото нямаш време или защото на тази възраст паметта вече не е толкова услужлива, а заради стереотипа, в който неизбежно влизаш, докато растеш, а именно убеждението, че грешката е равна на провал. Най-често възрастните курсисти обясняват това с думите „срам ” ме е да говоря пред други хора (все едно се предполага, че по принцип трябва да говориш само със себе си) или „неудобно” ми е, че другите може да знаят повече от мен. Всъщност това означава само едно нещо – страх ме е да не сгреша и другите да си помислят, че съм глупав. Ако приемеш този страх можеш да се пребориш с него. Всички знаем, че децата учат по-бързо и по-лесно и основната причина за това е, че те не се тревожат толкова много за това, какво ще си помислят другите, а с отворено съзнание приемат новата информация и се опитват да я използват . За да учиш език в зряла възраст трябва да си припомниш няколко неща от ученическите години и да се научиш да живееш и учиш с тях:
- Научи се да грешиш без угризения и страх. Грешката не е провал и ти не си се изложил. Грешката е твой добър приятел и всеки път когато грешиш научаваш нещо ново. За да стане това обаче, трябва да използваш езика, иначе няма как да грешиш. Спомни си като се учеше да караш колело – колко пъти падна? А да готвиш – колко пъти вечеряхте сурова или прегорена храна? Без грешка няма резултати.
- Научи се да се забавляваш. Децата учат бързо, защото се забавляват, затова трябва да се забавляваш и ти. Не обичаш да пееш ?(пак защото ще се изложиш,нали…) Трябва да пропееш – в колата, под душа, в час, защото ученето с музика е най-приятното занимание с език. Неусетно запаметяваш десетки думи и фрази, дори цели изречения и докато пееш е много по-лесно да изговориш думи, които иначе биха те затруднили.
- Научи се да слушаш. Всичко, което учителят прави в часа е много добре обмислено и планирано, всяка инструкция, всяко упражнение и задача, включително пеене, рисуване, танцуване, скачане, всяка игра, начинът по който пише на дъската имат конкретна цел, а урокът е сложна последователност от елементи, които са точно такива, точно в този ред и поднесени точно по този начин, за да се постигнат определени резултати. Затова на въпроси като „а не може ли да пропуснем второто слушане на упражнението” или „не може ли да си запишем на български значението на думата, че е по-лесно”, отговаряме: „Не, не може.”
- Научи се да се доверяваш. Ти, учителят и всички останали хора в групата имате една обща цел – да се постигнат знания. За учителя всички сте равни, но сте различни като индивидуалности, затова е нормално в определени случаи той да обърне малко повече внимание на някого, който в момента се нуждае от него или да те накара да повториш думата три пъти, докато другите са я повторили веднъж. Това не се случва, защото той има някакви предпочитания, а защото се адаптира към всеки един от вас и се старае да е максимално полезен за всички. Всеки учащ има различни пропуски и различни нужди, всеки учи и възприема информацията по различен начин. Нормално е учителят да ти наднича в тетрадката, да те поправя, да те кара да повториш или да те помоли да излезеш на дъската. Не търси скрит смисъл, а се довери, той знае какво прави.
- Научи се на търпение. Би било наистина прекрасно ако всички имахме фотографска памет и всичко, което прочетяхме оставаше завинаги в съзнанието ни без никакви усилия. Обаче ние нямаме такава памет и затова трябва да повтаряме голяма част от нещата, които учим. Трябва да слушаме и повтаряме букви, срички, думи, различните видове изречения, за да се научим да изговаряме правилно звуковете и да свикнем със специфичната интонация на дадения език. Трябва да пишем думите, за да свикнем с по-особения правопис, трябва да повтаряме,за да добием увереност. Повтарянето, не означава, че нещо не ти е наред и трябва да повториш сто пъти, за да го запомниш, то просто е една много добре работеща техника за обучение.
- Научи се да си пишеш домашната редовно. Често възрастни кусисти са ми казвали „а, аз и в училище толкова си пишех домашната, ама ми се получаваха нещата.” Ученето на език не е като да ходиш на училище, където ходиш, защото се предполага, че това трябва да правиш на тази възраст и нямаш избор. Ако в училище не си писал домашни, започни да го правиш сега. Учащият има нужда от постоянен контакт с езика, колкото повече, толкова по-добре, не можеш да разчиташ само на часовете в школата. Първо домашната е вид самостоятелно ползване на езика и второ докато пишеш домашна вкъщи, без учителя до себе си, ще се появят всички неща, които в час не си разбрал и ще знаеш следващия път какво да поискаш да ти обяснят отново.
- Научи се да питаш. Нормално е да не си разбрал нещо, нещо да ти е прекалено трудно или просто да си се разсеял, докато учителя е обяснявал. Питай. Ние сме свикнали да ни задават въпроси и ги обичаме . За нас това означава, че ти имаш желание да учиш и полагаш усилия, всеки добър учител с удоволствие ще отдели време да го обясни отново и ако искаш ще ти даде допълнителна домашна, която да провери следващия път или ще те извика на допълнително занятие. Никой няма да си помисли нищо лошо за теб, ако пред групата поискаш допълнително да ти се обясни, дори е много вероятно повторното обяснение да бъде добре дошло за други, които не са събрали кураж да попитат.
