Меню
Меню
Както вече отговорихме преди време, колкото по-рано започне изучаването на чужд език, толкова по-добре. До третата година се усвояват структурата и лексикалният минимум на родния език и с това вече успешно може да се включи изучаване на първи чужд език, което за тази възраст е само под формата на забавление. Затова на първо място е изключително важно на какво ниво е майчиният език, тъй като от това в голяма степен зависи качественото усвояване на втори, трети и четвърти чужд език.
Кога е подходящото време детето да започне да учи трети език?
Няма еднозначен отговор на този въпрос, защото той зависи от множество фактори – дали родителите говорят един и същ език, дали семейството живее в друга страна, в която говоримият език е различен от родния за детето, дали има подходяща среда за общуване на изучавания език, и т.н. В семейство, в което родителите говорят различни езици, живеещо в страна, в която се говори трети език, за растящото малко дете и трите езика ще се окажат еднакво възможни за усвояване. По-особена е ситуацията при деца, при които и родителите, и заобикалящата среда е свързана само с един език и всеки следващ е наистина чужд. Най-общо казано, има две много важни неща, които трябва и родители, и учители да имат предвид при започване изучаването на втори чужд език, а именно:
Първо, детето трябва има стабилна основа с първите два езика, преди да започне изучаването на трети език. Тази основа трябва да включва добре развити умения за писане и четене, както и основни познания по граматика поне при единия език, а най-добре и при двата. Това поставя най-ранния момент за включване на трети език около 10-та година на детето. Освен това детето трябва да има постоянен достъп и до трите езика (майчиния и двата чужди) и всеки от тях трябва да има свое собствено място, време и хора, с които да се използва. Например, ако едно дете е българче, с български родители и живее в България, то няма реална среда, в която напълно естествено да усвои друг език. Ако е започнало да учи английски в предучилищна възраст, до 3-4 клас то ще е постигнало едно стабилно ниво на английски и спокойно би могло да започне ученето на втори чужд език, например немски. И двата чужди езика обаче, трябва паралелно и постоянно да се развиват, като всеки от тях има конкретна среда, в която да се използват, да кажем на английски говорим в школата, а на немски – в часовете по немски в училище или с братовчедите, които живеят в Германия.
Второ, детето трябва истински да общува, а не само да бъде изложено на влиянието на чуждия език през определена продължителност от време през деня. Спорно е колко точно трябва да е дълъг този период, но минимум 20% от деня на детето трябва да са свързани с използването на дадения език. Детето трябва да има богати преживявания, свързани и с двата чужди езика, да има възможност да комуникира, да говори, да слуша, разбира и да чете на двата езика.
Трето, от голямо значение е и какъв език се избира като втори. Той трябва да бъде достатъчно различен, за да се улесни усвояването му и да се избегне смесване на езиците. Ако например детето е учило испански досега, като втори език може да изберете английски, немски или китайски, но италианския не е подходящ, тъй като е твърде близък до първия.
След като веднъж детето е постигнало добро ниво на владеене на първите два езика (своя майчин и първия чужд), ученето на трети е много по-лесно, но ако с първия чужд език не е постигнато добро разбиране на граматика и лексика, както и свободно използване на натрупаните знания, то ученето на трети език най-вероятно ще доведе до объркване, смесване на двата чужди езика и в крайна сметка до недоброто усвояване на нито един от тях, или дори деградиране и на първия език.
Кратко и ясно – НЕ!
Никога не е късно човек да започне да учи нещо ново, било то език, бродиране или парашутизъм. Ако искаш – можеш. Дали ще е лесно да учиш в зряла възраст? Не е много вероятно и причините за това са основно две: първо – притеснението да не сгрешиш пред другите и да се изложиш. И второ – във всички сфери на ежедневието си възрастният използва вече разработени и изпробвани канали /методи/ за усвояване на знания и е логично и по-лесно отново да учи чужд езиктака, както е свикнал. Например, в училище са искали от теб да превеждаш в час по английски. За теб това е утъпканата пътека, която ще използваш и сега, но това ти пречи свободно да общуваш на английски. Мога да дам пример с две наши ученички в 9-ти клас. Едната дойде при нас в 6-ти клас, с вече добре установени навици и стратегии на учене, някои от които бяха твърде неефективни и й бяха необходими 3 години, докато преустрои старите канали в нови, по-ефективни. Това изискваше от нея много усилия и време, но тя се справи блестящо. Второто момиче дойде при нас тази година, вече в 9-ти клас и има същия проблем, но тъй като тя много по-дълго е работила по един начин, ще й отнеме повече време да си изгради нови, правилни методи на учене. Именно затова малките деца учат по-бързо и по-лесно – те не се тревожат толкова много за това, че може да сгрешат и нямат вече изработен начини на учене, които подсъзнателно да следват, а с отворено съзнание приемат новата информация и се опитват да я използват. За да учиш език в зряла възраст трябва да си припомниш няколко неща от ученическите години и да се пребориш с други. Мога да дам няколко съвета за това:
Научи се да грешиш без угризения и страх. Грешката не е провал и ти не си се изложил. Грешката е твой добър приятел и всеки път когато грешиш научаваш нещо ново. За да стане това обаче, трябва да използваш езика, иначе няма как да грешиш. Спомни си като се учеше да караш колело – колко пъти падна? А да готвиш – колко пъти вечеряхте сурова или прегорена храна? Без грешка няма резултати.
Научи се да се забавляваш. Децата учат бързо, защото се забавляват, затова трябва да се забавляваш и ти. Не обичаш да пееш? (пак защото ще се изложиш, нали..?) Трябва да пропееш – в колата, под душа, в час, защото ученето с музика е най-приятното занимание с език. Неусетно запаметяваш десетки думи и фрази, дори цели изречения и докато пееш е много по-лесно да изговориш думи, които иначе биха те затруднили.
Научи се да слушаш. Всичко, което учителят прави в часа е много добре обмислено и планирано – всяка инструкция, всяко упражнение, включително пеене и рисуване, всяка игра, дори начинът, по който пише на дъската имат конкретна цел. Урокът е сложна последователност от елементи, които целят определени резултати. Затова на въпроси като „а не може ли да пропуснем второто слушане на упражнението” или „не може ли да си запишем на български значението на думата, че е по-лесно”, отговарям: „Не, не може.”
Научи се на търпение. Би било наистина прекрасно ако всички имахме фотографска памет и запомняхме всичко веднага. За съжаление ние нямаме такава памет и затова трябва да повтаряме голяма част от нещата, които учим. Трябва да слушаме и повтаряме букви, срички, думи, различните видове изречения, за да се научим да изговаряме правилно звуковете и да свикнем със специфичната интонация на дадения език. Трябва да пишем думите, за да свикнем с по-особения правопис, трябва да повтаряме, за да добием увереност. Повтарянето не означава, че нещо не ти е наред и трябва да повториш сто пъти, за да го запомниш, то просто е една много добре работеща техника за обучение.
Научи се да си пишеш домашната редовно. Често възрастни курсисти ми казват: „А, аз и в училище толкова си пишех домашната, ама се оправях.” Ученето на език не е като да ходиш на училище, където ходиш, защото нямаш избор. Ако в училище не си писал домашни, започни да го правиш сега. Учащият има нужда от постоянен контакт с езика – колкото повече, толкова по-добре, не можеш да разчиташ само на часовете в школата. Първо, домашната е вид самостоятелно ползване на езика и второ, докато пишеш домашна вкъщи, без учителя до себе си, ще се появят всички неща, които в час не си разбрал и ще знаеш следващия път какво да поискаш да ти обяснят отново.
Транскрипция – какво представлява транскрипцията? Това е система от знаци, чиято цел е да се предаде звуковия състав на думата, за да се улесни изговарянето й. В действителност това е още една азбука, която особено в начален курс е напълно безполезна и следва да бъде абсолютно забранена, защото децата все още усвояват азбуката на родния си език, както и тази на чуждия език, който учат и вместо да им помогне, транскрипцията допълнително затруднява процеса на четене. При едно по-високо ниво на владеене на езика тя би била полезна дотолкова, че учащия сам може да провери в речник произношението на непозната дума, но пък от друга страна всички речници, както и различни приложения, програми и сайтове предлагат аудио произнасяне на думите и много по-лесно и полезно е да чуеш думата, отколкото да се мъчиш да прочетеш транскрипцията. Още повече, че фонетичните знаци в транскрипцията не винаги могат да предадат абсолютно точно звука на дадения език и ако звука, който трябва да произнесеш не съществува в родния ти език е много малко вероятно да успееш да го усетиш от транскрипцията.
Превод – Докато транскрипцията усложнява ученето на чужд език, то използването на превод в обучението е наистина объркващо и много вредно, освен ако не учиш за преводач. Основните недостатъци на ученето с превод са:
Буквален превод – учениците имат склонност да превеждат буквално. В почти 100% от случаите преводът, който следва словореда на родния език е грешен или абсолютно неразбираем. Напоследък много родители се възмущават от това, че децата не превеждат на български думите, които учат, както те са правили навремето, а рисуват картинки или обясняват думата на английски. Ако този метод, по който сме учили преди беше правилен, сега нямаше да са толкова популярни курсовете за възрастни. Пример: „It’s raining cats and dogs!” – валят котки и кучета.
Пречи да говориш гладко – ако си превеждаш, значи няма начин диалогът, който водиш да протече естествено и плавно, тъй като разговорът минава през цели 4 стъпки, за да се осъществи – първо чуваш изречението на чуждия език и го превеждаш на български, второ подреждаш си отговора на български, трето превеждаш го на английски и четвърто – изговаряш го. Представяте ли си колко много време и усилия отнема това? По време на целия този процес можеш да се притесниш, да ти убягнат думите, които търсиш и просто да блокираш. Това е основния проблем на повечето хора, които имат познания по чуждия език, но не могат да говорят. Огромен процент от хората казват „много по-лесно ми е да пиша, защото имам време да мисля.” Въпросът е защо ти се налага да мислиш толкова много докато говориш? Речта е най-естествения процес в ежедневието ни и трябва да се случва с лекота, трябва да можеш да общуваш на чуждия език както и на родния си – да мислиш директно на чуждия език, а не за един елементарен диалог да преведеш 100 неща.
Не развива гъвкавост и адаптивност на мисълта – ученето на чужд език с превод води до това, че като си подредиш изречението на български, ти го подреждаш точно по начина, по който искаш да го кажеш. След това започваш да го превеждаш на английски и е почти задължително да не се сетиш за някоя от думите, което спира и блокира процеса на превеждане и съответно спира разговора, ти питаш някого „как беше еди кое си”, започваш да се суетиш и с това приключва всичко. Ученето на чужд език без превод развива гъвкавостта на мисълта и адаптивността ти и ако не се сещаш за някоя дума ти ще я обясниш в движение или ще я заместиш с друга дума, т.е. ще перефразираш това, което искаш да кажеш и няма да накъсваш мисълта и речта си.
Естествено използване на езика – когато учиш без превод на български, ти усвояваш езика по възможно най-естествения начин, както си усвоил родния си език. Когато малките деца учат родния си език, ние не им преподаваме, да кажем думата „ябълка” с превод на някакъв друг език, а просто им показваме плода ябълка или картинка на ябълка, произнасяме думата „ябълка” и детето я запомня. Даваме му да опита вкуса й, да я пипне, да я усети. От този момент нататък детето вече е научило думата. Точно по този начин трябва да става и ученето на чужд език – естествено и без каквито и да било затормозяващи елементи като превод и транскрипция. И да, ще бъде трудно понякога, но нека не забравяме, че ученето на родния език също не е лесно и децата изпитват трудности както със словореда и времената, така и с изговарянето на някои думи като „възглавница” и „прахосмукачка”, например.
Транслитерация – използването на превод от и на чуждия език, особено при начален курс, води до смесване и на двете азбуки. За деца, които учат по тази система е напълно нормално да напишат дума или изречение със смесени букви от латиница и кирилица, защото в ума им е създадена вече връзка между двете азбуки. Също така често срещан проблем е идеята, че ако напишеш българска дума с латински букви, то тя вече е станала английска дума. Затова изречения като „My favourite colour is rozovo”, като розово е написано с латински букви, са много често срещани.
Общо взето, ученето на чужд език с превод на родния, е като да пътуваш от Бургас до Варна и да минеш през София. Обикаляш излишно и в крайна сметка закъсняваш или се изгубваш и изобщо не пристигаш.
Да, въпрос, който много често чувам, както и „ее, цял живот го уча тоз английски и няма научаване”. Всъщност наистина няма такова нещо като „научаване” на даден език. Езикът е система, в която правилата и думите постоянно се развиват и променят и започвайки да учиш, трябва да си готов да учиш цял живот. След колко време ще можеш свободно да го използваш? Това също е въпрос без конкретен отговор, защото ученето е напълно индивидуален процес и зависи от много фактори, като качествата на учителя, начинът на преподаване, подходяща среда, правилно подбраната учебна система, времето, с което курсистът разполага за самоподготовка и допълнителен контакт с езика и, разбира се, качествата на самия ученик. Знаете, че има хора, които учат езици много бързо и успешно, докато за други това е нещо кошмарно трудно и колкото и усилия да полагат, просто не им се получава достатъчно добре.
Затова мога да отговоря на този въпрос в най-общи рамки, като кажа, че според европейската езикова рамка официалните нива са 6, като учебните часове, необходими, за да усвоят основните знания от едно ниво са средно между 100 и 200 учебни часа, в зависимост от нивото, които при децата се разпределят в една учебна година, а при интензивен курс за възрастни – в около 3 месеца. Иначе казано, за усвояване на основните знания от едно езиково ниво, са ви необходими около 3 месеца системно учене.
Crafted by 