Семейството играе важна роля за обучението на детето. Родителите трябва да стимулират малкия ученик, като демонстрират интерес към заниманията му, радват се на успехите му и не пестят похвали. Родителят е пример за подражание и учител сам по себе си, затова изключително влияние оказва участието на мама и татко в учебния процес – купуването на книжки и други полезни пособия, гледането на филмчета на съответния език, езиковите игри, ученето на стихчета и песнички заедно показват на детето, че това наистина е важно и интересно занимание. Особено важна е реакцията на родителя, когато детето греши. В такъв момент то има нужда от подкрепа и убеждаване, че следващия път ще се справи по-добре и че грешките не са нещо страшно, а нещо което ни помага да учим. Негативното отношение на родителя ще доведе до стрес и нежелание у детето да продължи да се занимава с езика, а на по-късен етап и до неувереност, което е и основният проблем на повечето учащи.
Друга грешка, която родителите често допускат, е в нагласата, че детето трябва да се превърне в лингвист и трябва да има 100% успеваемост във всичко, което прави. Много от по-амбициозните майки и татковци смятат, че при ранно чуждоезиково обучение детето ще натрупа огромен речников запас, който то веднага ще започне да използва в разговор с чужденци. Това съвсем не е така, защото чуждоезиковото обучение при по-малките е с цел детето да заобича езика, за да продължи с изучаването му и на по-късен етап, защото чужд език се учи цял живот. Учейки от съвсем малко, детето си създава определени навици и нагласи, развива умението слушане и произнасянето на различните звукове, става уверено и в един момент започва целенасочено да се стреми да получава нови знания. Всички знаем колко е трудно да накараш тийнейджър да седне и да учи нещо, което не иска, а всъщност точно това се случва, защото когато е бил малък ние не сме му показали колко е хубаво да учиш език и не сме му помогнали да изгради това позитивно отношение към езика. Принуждаването да учиш не дава добри резултати, обикновено това води до намразване на езика и пълен бойкот на уроците. Бъдете подготвени, че ако попитате „Как е „куче“ на английски?“ няма да получите отговор, защото в час детето не учи по този начин. По-малките деца запомнят думите механично и асоциативно, и ако му покажете картинка на куче е много по-вероятно да чуете английската дума. Поговорете с преподавателя как се работи в час, как да разберете какво знае детето ви и как да му помогнете да се справя по-добре.
Ако детето отказва да говори няма място за паника, причините може да са много. По-срамежливите деца не обичат да са център на внимание, притесняват се и отказват да говорят пред публика дори на майчиния си език от страх да не им се подиграват при евентуална грешка. Друга възможна причина е, че детето възприема градината или курса като място, където се учи, а дома – като място за почивка и игри. Дайте му време – нека когато се почувства уверено само да дойде и да ви каже какво е научило.
