Това е много хубав въпрос, който голяма част от хората си задават когато им се наложи да учат език. За да отговоря трябва да започна малко по-отдалеч.
Езикът не е нито стихотворение, нито списък с важна информация, която да запаметим. Това е жива и непрестанно развиваща се система от правила, норми и културно-етнически, исторически, териториални, религиозни и други характеристики, които имат нужда най-вече от разбиране. Особено в началните етапи на изучаване на даден език сами едва ли ще се справите. Ще потънете в неясни дълбини и ще се измъчите да си обясните неща, които един учител би направил да изглеждат доста по-прости, логични и разбираеми.
През годините са правени различни изследвания в опит да се даде количествена оценка на влиянието на учителя за крайния успех на учащия, но нито едно не е достатъчно убедително, защото това е трудно измеримо. Дали ролята на учителя се свежда само до около една трета от общите усилия или повече, не може еднозначно да се каже, но е ясно, че за успешно усвояване на езика качествата на учителя, това което знае и може, са ключови. Влияние оказват и много други фактори, като подходяща среда, правилно подбрана учебна система и особено гъвкавостта и адаптивността на учителя към нуждите на ученика, което всъщност определя добрия учител . Ученето е процес, който винаги е двустранен, защото е пряко свързан с общуването. Дали ще учиш езика в страна, в която той се говори или ще го учиш в група с учител, ти ЩЕ и ТРЯБВА да общуваш, ако не искаш езикът ти да е просто база данни без практическо приложение. Подразбира се, че когато учиш сам общуването е трудно постижимо, да не кажа невъзможно. Разбира се, основната работа, която трябва да бъде свършена си остава тази на учащия, защото ако ти не положиш усилия не съществува учител, който да може да те научи. Необходимо е да имаш мотивация, правилен подход и организация на работа, упоритост и последователност.
Сега сигурно повечето хора си мислят, че думите ми са напълно логични, като се има предвид, че самата аз съм учител, затова ще дам реален пример със себе си. В училище имах прекрасна учителка по френски, която наистина направи и невъзможното да ме научи. За съжаление не й се получи много добре, просто защото аз нямах никакво желание да го науча, не ми звучеше приятно и просто не ме вълнуваше, т.е. нямах мотивацията да го науча. В тази ситуация аз съм в ролята на немотивирания ученик, на когото и добрия учител не може да помогне. За разлика от френския, обаче, испанския много ме вълнуваше и преди няколко години започнах да го уча. Посещавах курс за първо ниво, след което реших, че поради натоварената си програма е по-добре да продължа със самообучение, нали съм учител по език, все ще се справя, а и този път бях много мотивирана. Ами да си призная и на мен не ми се получи. Изключително трудно ми беше да си организирам програмата и макар да знаех какво трябва да правя, имах нужда някой да провери дали го правя правилно, да ме гони да си пиша домашната и да я проверява, да ми обясни тънкостите, да ми помогне да намирам логиката, да ме води, защото да учиш сам е като да търсиш ключа за лампата в тъмна стая – по-вероятно е да намериш вратата. В крайна сметка се върнах при учителката си и за няколко месеца напреднах повече отколкото постигнах сама за почти една година. Която година, между другото, е вече изгубена година за мен.
Може би на един по-късен етап човек може да се доусъвършенства самостоятелно, но само при положение, че е достигнал едно добро ниво на владеене на езика и е овладял необходимите техники за ефективна самоподготовка.Изучаването на чужд език е голяма инвестиция във времето и отнема много сили, енергия и нерви. Важно е човек правилно да прецени подхода към тази инвестиция, за да не я прахосва.